НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА КЛИМАТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ И АНОМАЛИИ В БЪЛГАРИЯ СЕГА

Латин Латинов
Национален институт по метеорология и хидрология,
бул. "Цариградско шосе", 66, 1784 София,
Teл.: (+3592) 9882 308, Fax: (+3592) 9884 494
E-mail: latin.latinov@meteo.bg

Характерни особености на климата и времето на Балканския полуостров.

По-голямата част на Европа е разположена в пояса на умерените ширини – само най-южните райони са в субтропичните ширини, а най-северните райони, обхващат места 65-70 с.ш. Атмосферната циркулация се определя главно от Азорския максимум и Исландския минимум. Почти през цялата година преобладава зонален пренос от запад на изток. Влиянието на Атлантическия океан е най-силно в Западна Европа и намалява на изток. Тези фактори определят климата на Европа като сравнително еднороден – на умерените ширини.

Балканският полуостров е добре свързан с Европа и естествено климатът му също е на умерените ширини. Но едновременно с това климатът на Балканския полуостров се определя и от редица специфични фактори.

В района на Балканския полуостров западно-източният пренос е добре изразен, което води до сравнително чести промени на времето. През зимата полярният фронт климатично е разположен южно от Балканския полуостров, а през лятото минава през него. Фронталните процеси през зимата са по-добре изразени и преобладават, а през лятото времето по-често се определя от вътрешномасовите условия. Голямото разстояние до океана е причина атмосферните процеси да се проявяват с особеностите на континенталния климат. Континенталността на климата е смекчена в районите близки до Средиземно, Адриатическо и Черно море. През годината не се формират климатични периоди на еднотипно време с добре изразени граници - изменението на температурите през годината е постепенно, а разликите между месечните валежни суми са сравнително малки.

Най-съществените промени на макровремето настъпват при смяна на различните типове атмосферна циркулация. Най-голямо влияние на времето оказват полярно-фронтовите циклони и особено средиземноморските циклони. Съществено значение имат азорските антициклони и тези с арктически произход.

Зимният средиземноморски циклонален център на действие рязко се активизира при проникване на хладен въздух над Средиземно море. Адвекцията на студ обикновено се осъществява в западните райони. Основната причина за активизиране на циклоналната дейност е формирането през зимата на големи температурни контрасти между студения континент и относително топлите води на Средиземно море. В зависимост от траекторията на циклоните се формира различен тип време - от сухо и сравнително топло до студено с много снеговалежи. През лятото в Средиземноморието преобладават антициклонални образования, а в по-северните райони нараства честотата на циклоналните барични образования.

Fig. 1. Траектории на средиземноморските циклони

Атлантическите циклони сравнително рядко достигат Балканския полуостров и тяхното влияние е по-голямо над северните райони. Те оказват най-голямо влияние на облачността и валежите през май и юни. Интензивността на летните циклони над Европа обикновено е по-малка от интензивността на зимните циклони, но броят им през лятото значително се увеличава.

В зависимост от циркулацията на атмосферата атлантическият въздух достига Балканския полуостров повече или по-малко трансформиран. Над територията на Балканския полуостров през студената част на годината океанските въздушните маси се охлаждат, а през топлата те се нагряват и повишават влагосъдържанието си за сметка на изпарението от земната повърхност.

Формирането и движението на атлантическите въздушни маси към Балканския полуостров в значителна степен се определя от Азорския максимум и Исландския минимум. В частност голямо е значението на процесите разпространяващи се над Европа по гребени на Азорския антициклон.

Морски въздушни маси на арктичните и умерените ширини, движещите се от север и запад по антициклони, достигат района на Балканския полуостров съществено трансформирани, поради отдалечеността от мястото на формиране. Тези процеси се наблюдават предимно през втората половина на пролетта и първата част на лятото. Разположението на Балканския полуостров е благоприятно и за ултраполярните нахлувания от север и североизток.

От друга страна Балканският полуостров представлява компактна област със сложна орография. Тази особеност при слабоградиентни барични полета благоприятства формирането на местни въздушни маси.

Регионални особености в България

Всички изброени циркулационни фактори, оказващи влияние на климата и макровремето в Балканския полуостров, имат и регионални особености в различните райони. В България на първо място тази специфичност е свързана с разположението на планинските вериги, като акцентиращи са различията между северните и южните райони на страната. Понякога, когато нахлуванията се осъществяват в барични гребени с малка вертикална мощност, тази преграда е непреодолима.

Орографията оказва влияние и върху разпределението и интензивността на валежите. При северни и северозападни нахлувания, Стара планина създава условия за падане на по-значителни валежи в северните и предпланиските райони и същевременно за тяхното намаляване на юг от нея. През зимата подобна роля имат южните планини - на техните южни склонове падат повече валежи отколкото на северните. Увеличаването на летните валежи в Северна България е в пряка зависимост от увеличението на континенталността на климата в тези част на страната. Максимумът на валежите през зимата в южните райони е в съответствие с увеличаването на субтропичността там. Общо, влиянието на планинските вериги като климатообразуващ фактор и значението им за формирането на макровремето значително намалява от зимата към лятото.

Черно море оказва локално влияние върху крайбрежните райони, свързано с различията на температурата на водната повърхност и сушата, при което се формират специфични крайморски условия на макровремето и климата.

Аномалии на времето в България

В България в зависимост от атмосферната циркулация през зимата са възможни и са регистрирани най-големите аномалии на времето. Доминирането на Сибирския антициклон води до чести нахлувания на арктичен въздух и съответно до поднормални температури, а учестяването на циклоните обикновено е съпроводено с нахлувания на топъл и влажен въздух. Пътят на Средиземноморските циклони е основният фактор от които зависи количеството на валежите и продължителността на затоплянията в нашата страна.

Фиг.2. Аномалии на годишните температури в София

Годишните аномалии на средната температура и сумата на валежите в София са показват най-характерните особености на времето през миналия век.

Началото на ХХ век се характеризира с тенденция към силно понижение на температурата. През 1914 г. средната годишна температура е най-ниска - с 1,5 градуса по-ниска от нормалната. През 1915 г. температурата е нормална и тази тенденция рязко е прекратена. До 1960 г. преобладават положителните аномалии. През 30-те години има относително понижение на температурата. Най-топло е било през 1960 г. - температурата е била с 1,5 градуса по-висока от нормалната. През 60-те години аномалиите са само положителни. Но от 1973 г. настъпва период на относително ниски температури, който е много добре изразен и продължава до 1986 г. Впоследствие, подобно както след 1915 г., има няколко топли години, последвани от редуване на различни по знак температурни аномалии: през 1991, 1992, 1995, 1996 и 1997 температурата е била по-ниска, а през 1993, 1994, 1998 и 1999 - по-висока от нормалната. 20-ия век завършва с една от най-топлите си години – средната температура за 2000 г. в София е с 1.1 градуса по-висока от нормалната (нормите са изчислени за последните 3 пълни десетилетия – в случая за периода 1971-2000 г.).

Fig.3. Годишни аномалии на валежите в София

При валежите закономерностите в порядъка на тенденциите са по-слабо изразени. Добра е връзката на количеството на валежите с поднормалните температури - през хладните години валежите по-често са по-малко от нормалните. В много случай на топли години валежите са били повече от обикновеното. Добре изразени периоди с наднормални валежи има около 1924, 1955 г. и в края на 60-те и началото на 70-те години. След 1972 г. преобладават годините със сравнително малко валежи, изключение правят 1976, 1980, 1987 и периода 1995-1999 г. През последните 20 години най-често основен принос за относително сухите години имат поднормалните валежи през май и есента. През 2000 г. валежите в повечето райони са между 250 и 400 mm, т.е. между 40 и 70 на сто от нормата и е най-сухата година за 20-ия век. Само в отделни планински райони на места в Североизточна България сушата не рекордна.

Аномалии през последните години

През 2001 температурите са по-високи, а валежите по-малко от нормата, но аномалиите са по-малки. Основен принос за по-високите температури имат зимните месеци, а основен принос за дефицита на валежите имат малкото летни валежи.

През 2002 тенденцията на по-високи температури от нормалните се запазва, като отново първите месеци на годината са сравнително топли. По-ниските температури през август намаляват положителните аномалии на летните температури и лятото се оказва не така горещо, както през 2000 г. През последните две години не са измервани и температури по-високи от 40 градуса. През 2002 г. беше нарушена тенденцията на дефицит на валежите. Сравнително малките зимни валежи бяха компенсирани от наднормалните валежи през лятото и първата част на есента.

Fig.4. Месечни температури за 2002 г. - отклонения [°C]

Fig.5. Месечни суми на валежите за 2002 г. отклонения [mm]

За разлика от 2001 и особено от 2000 година, когато имаше много горски пожари, през 2002 година преобладаващите опасни явления бяха локални наводнения:

• на 30 май във Велико Търново;
• на 25 юни в София с твърде силна градушка;
• през втората част на юли и първите две десетдневия на август в много райони, главно на Източна България;
• в края на септември в Югоизточна България и източната част на Родопската област.

Това лято бяха регистрирани два случая на смерч (на 17 юли в Пловдивска област и на 7 август близо до София) – много рядко явление за територията на България.